История на църквата
По време на Възраждането в турската столица Истанбул живели над 50 000 българи, сред които хора с европейско възпитание и ориентация, като българинът на турска държавна служба княз Стефан Богориди и адвокатът и философ Лазар Йовчев, сетнешен екзарх Йосиф С първи храм сънародниците ни се сдобили през есента на 1849 година. За духовните им нужди княз Стефан Богороди дарил на българската община две свои каменни и една дървена къщи с голям двор. Година по-рано под влиянието на младотурците (политическо движение в Турция с проевропейска ориентация, б.а.) със султански ферман било позволено на всички етноси в империята свободно да изповядват своите религиозни убеждения и да притежават молитвени домове. Долният етаж на дървената къща бил превърнат в параклис и осветен на 9 октомври 1849 г., а по-късно бил превърнат в храм с патрон свети Стефан - покровителят на дарителя княз Стефан Богориди. Този храм е известен като Дървената църква.
През 1850 г. двете каменни къщи са разрушени, а с материалите от тях е завършен метоха - триетажна сграда с 25 стаи. За известно време в нея се е помещавала първата българска семинария, създадена по инициатива на екзарх Йосиф.
На 27 февруари 1870 г. султан Абдул Азис разрешил създаването на Българската Екзархия. Това е и официалната дата на възстановяването на самостоятелността на Българска православна църква. След Освобождението в 1878 г. седалището на Българската екзархия остава в турската столица.
Междувременно на 25 юни 1890 г. бил издаден султански ферман, с който се разрешавало на Екзархията да построи на мястото на дървената църква нова. По инициатива на екзарх Йосиф основният камък бил положен на 27 април 1892 г. Понеже мястото било насип, архитектът Ховсеп Азнавур предложил конструкцията да бъде от сглобяеми железни плоскости. Те били изработени във фирмата на Рудолф фон Вагнер във Виена. Състои се от сглобяеми железни елементи с тежина 500 тона. Докарана с кораб от Виена по река Дунав, през Черно море и Босфора.
Окончателното сглобяване на Желязната църква приключило на 14 юли 1896 година. Първият, вече готов иконостас, бил върнат, защото поради недоглеждане на възложителите - българската църковна общност, бил изработен по католически образец. Наложило се главният секретар на Екзархията Атанас Шопов и архитектът Азнавур да заминат за Москва, за да сключат договор с московския придворен фабрикант Николай Алексиевич Ахапкин за изработване на нов. Изписването на иконите възложили на московския живописец Лебедев. Във фабриката на Пьотр И. Оловянишиков в Ярославъл били поръчани шест камбани.Две са били железните църкви в света, но днес е запазена само българската. Трикуполна и с кръстообразна форма, отвън привлича погледа с красивите орнаменти на украсата. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40 метрова камбанария. Шестте камбани са изляти в руския град Ярославл, като две от тях звучат и до днес. Изящество и сдържано великолепие излъчва иконостасът, изписан в православен стил от руски майстори. Историческа стойност имат дарените икони и църковна утвар, както и дарителските посвещения.
Желязната църква "Свети великомъченик Стефан" била осветена от екзарх Йосиф на Рождество Богородично, 8 септември 1898 година. От дървената църква днес е запазен само напредстолния камък от олтара. В двора на "Св.вмчк. Стефан" са погребани Иларион Макариополски, Екзарх Йосиф, Пайсий Пловдивски и Авксентий Велешки. Желязната църква – душата на народа ни и днес продължава да е символ на българската вяра.
Източник:Вестник"Дума< http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/istanbul/zheljaznata_tsarkva/index.htm , 27.01.2013>
Православният храм "Свети Стефан" в Истанбул - една от светините на българския дух
За нас, българите, Цариград (Истанбул) е свързан с борбата за църковна независимост, започнала още през 30-те и 40-те години на XIX век. А православният храм "Свети Стефан" край Златния рог, известен като Желязната църква, е една от светините на българския дух, която и днес е място за поклонение на всички наши сънародници.
Нели Димитрова от Радио България посети Желязната църква и разговаря със семейство Антоанета и Богдан Саръоглу, които се грижат за храма, посрещат и изпращат всички посетители.
"Църквата е открита през 1898 г. Оттогава не е ремонтирана, затова сега виждате - навсякъде е пълно с работници. Най-накрая ремонтът започна. Желязната конструкция може да поддаде," разказва Богдан.
- Съпругата му Антоанета, която обгражда всички посетители с обич и гостоприемство, допълва:
"След пенсионирането си решихме да се грижим за църквата "Свети Стефан". От 9 месеца сме в нея, доволни сме от нашата работа, от ръководителите на Българската Екзархия, и направихме доста за популяризирането й, тъй като тя всекидневно се посещава най-малко от 50 мюсюлмани. Опитваме се да помогнем със средства. Аз работя безвъзмездно, искам да направя добро, което да остане за нашите деца и внуци. Нашата църква е в много окаяно състояние. В момента започна външният ремонт, след него предстои и вътрешният. Това изисква огромни средства и затова смятам, че църквата трябва да бъде много посещавана, а това зависи и от нашите грижи."
- Каква е историята на Желязната църква "Свети Стефан"?
Към средата на XIX век възниква идеята за създаване на български храм в Цариград. Българинът княз Стефан Богориди по това време е на висока турска служба и е считан за един от най-влиятелните хора в Османската империя. С негово съдействие султанът издава писмено позволение българската колония в града да има църква с български свещеници. Стефан Богориди прави още един жест - през 1848 г. подарява своя къща и парцела около нея край Златния рог за нейния строеж. Българите приемат с благодарност подаръка и кръщават църквата на името на Свети Стефан. Основният камък на бъдещия храм е положен през 1859 г. След Освобождението на България от османско робство през 1878 г., храмът "Свети Стефан" остава център на духовния живот на българите в Цариград, затова по инициатива на българското правителство и с негова помощ българската колония там решава да обнови старата сграда. Проектирането на новата църква е възложено на архитект Ховсеп Азнавур, който предлага да бъде изградена изцяло от стоманени елементи, тъй като почвата под нея не е достатъчно устойчива. Новата църква е осветена през 1898 г. от Екзарх Йосиф.
- Как се подпомага днес ремонтът на Желязната църква? Антоанета Саръоглу обяснява:
"За пълното възстановяване на храма "Свети Стефан" в квартала "Фенер" на Истанбул са необходими много средства. За събирането им бе учредена фондация "Български православен храм "Свети Стефан" в Цариград", която обяви началото на дарителска кампания за цялостен ремонт на храма по проект на български и турски архитекти. Първите резултати вече са налице. На 2 октомври 2005 г. Вселенският патриарх Вартоломей извърши служба пред реставрирания иконостас. 40-те икони в храма са възстановени с помощта на частни дарители и кмета на Пловдив д-р Иван Чомаков."
- Антоанета Саръоглу разказва и за посещенията в храма:
"Идват групи от България. Най-посещавана е църквата по време на екскурзиите в края на седмицата. Имаме индивидуални гости, както и много посещения от страна на Българското консулство в Истанбул и от Посолството ни в Анкара. Гостите са много доволни и твърдят, че се зареждат положително, когато влизат в храма. На 2 април напр. ни посетиха дипломати от Русия, Италия, Германия и Финландия. В храма идват и много руски туристи. Никъде по света няма такава уникална, изцяло желязна църква. В църковния парк, който се опитваме да поддържаме добре, има гробове на митрополити.
Много обичам тази църква и ми се иска час по-скоро да бъде реставрирана и да добие първоначалния си вид. Давам обет пред себе си и пред Бога като вярващ християнин, че каквото добро мога да правя, правя го за църквата."
Източник: Нели Димитрова, "Желязната църква "Св. Стефан - Българският Йерусалим" < http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/istanbul/zheljaznata_tsarkva/index.htm , 27.01.2013>
През 1850 г. двете каменни къщи са разрушени, а с материалите от тях е завършен метоха - триетажна сграда с 25 стаи. За известно време в нея се е помещавала първата българска семинария, създадена по инициатива на екзарх Йосиф.
На 27 февруари 1870 г. султан Абдул Азис разрешил създаването на Българската Екзархия. Това е и официалната дата на възстановяването на самостоятелността на Българска православна църква. След Освобождението в 1878 г. седалището на Българската екзархия остава в турската столица.
Междувременно на 25 юни 1890 г. бил издаден султански ферман, с който се разрешавало на Екзархията да построи на мястото на дървената църква нова. По инициатива на екзарх Йосиф основният камък бил положен на 27 април 1892 г. Понеже мястото било насип, архитектът Ховсеп Азнавур предложил конструкцията да бъде от сглобяеми железни плоскости. Те били изработени във фирмата на Рудолф фон Вагнер във Виена. Състои се от сглобяеми железни елементи с тежина 500 тона. Докарана с кораб от Виена по река Дунав, през Черно море и Босфора.
Окончателното сглобяване на Желязната църква приключило на 14 юли 1896 година. Първият, вече готов иконостас, бил върнат, защото поради недоглеждане на възложителите - българската църковна общност, бил изработен по католически образец. Наложило се главният секретар на Екзархията Атанас Шопов и архитектът Азнавур да заминат за Москва, за да сключат договор с московския придворен фабрикант Николай Алексиевич Ахапкин за изработване на нов. Изписването на иконите възложили на московския живописец Лебедев. Във фабриката на Пьотр И. Оловянишиков в Ярославъл били поръчани шест камбани.Две са били железните църкви в света, но днес е запазена само българската. Трикуполна и с кръстообразна форма, отвън привлича погледа с красивите орнаменти на украсата. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40 метрова камбанария. Шестте камбани са изляти в руския град Ярославл, като две от тях звучат и до днес. Изящество и сдържано великолепие излъчва иконостасът, изписан в православен стил от руски майстори. Историческа стойност имат дарените икони и църковна утвар, както и дарителските посвещения.
Желязната църква "Свети великомъченик Стефан" била осветена от екзарх Йосиф на Рождество Богородично, 8 септември 1898 година. От дървената църква днес е запазен само напредстолния камък от олтара. В двора на "Св.вмчк. Стефан" са погребани Иларион Макариополски, Екзарх Йосиф, Пайсий Пловдивски и Авксентий Велешки. Желязната църква – душата на народа ни и днес продължава да е символ на българската вяра.
Източник:Вестник"Дума< http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/istanbul/zheljaznata_tsarkva/index.htm , 27.01.2013>
Православният храм "Свети Стефан" в Истанбул - една от светините на българския дух
За нас, българите, Цариград (Истанбул) е свързан с борбата за църковна независимост, започнала още през 30-те и 40-те години на XIX век. А православният храм "Свети Стефан" край Златния рог, известен като Желязната църква, е една от светините на българския дух, която и днес е място за поклонение на всички наши сънародници.
Нели Димитрова от Радио България посети Желязната църква и разговаря със семейство Антоанета и Богдан Саръоглу, които се грижат за храма, посрещат и изпращат всички посетители.
"Църквата е открита през 1898 г. Оттогава не е ремонтирана, затова сега виждате - навсякъде е пълно с работници. Най-накрая ремонтът започна. Желязната конструкция може да поддаде," разказва Богдан.
- Съпругата му Антоанета, която обгражда всички посетители с обич и гостоприемство, допълва:
"След пенсионирането си решихме да се грижим за църквата "Свети Стефан". От 9 месеца сме в нея, доволни сме от нашата работа, от ръководителите на Българската Екзархия, и направихме доста за популяризирането й, тъй като тя всекидневно се посещава най-малко от 50 мюсюлмани. Опитваме се да помогнем със средства. Аз работя безвъзмездно, искам да направя добро, което да остане за нашите деца и внуци. Нашата църква е в много окаяно състояние. В момента започна външният ремонт, след него предстои и вътрешният. Това изисква огромни средства и затова смятам, че църквата трябва да бъде много посещавана, а това зависи и от нашите грижи."
- Каква е историята на Желязната църква "Свети Стефан"?
Към средата на XIX век възниква идеята за създаване на български храм в Цариград. Българинът княз Стефан Богориди по това време е на висока турска служба и е считан за един от най-влиятелните хора в Османската империя. С негово съдействие султанът издава писмено позволение българската колония в града да има църква с български свещеници. Стефан Богориди прави още един жест - през 1848 г. подарява своя къща и парцела около нея край Златния рог за нейния строеж. Българите приемат с благодарност подаръка и кръщават църквата на името на Свети Стефан. Основният камък на бъдещия храм е положен през 1859 г. След Освобождението на България от османско робство през 1878 г., храмът "Свети Стефан" остава център на духовния живот на българите в Цариград, затова по инициатива на българското правителство и с негова помощ българската колония там решава да обнови старата сграда. Проектирането на новата църква е възложено на архитект Ховсеп Азнавур, който предлага да бъде изградена изцяло от стоманени елементи, тъй като почвата под нея не е достатъчно устойчива. Новата църква е осветена през 1898 г. от Екзарх Йосиф.
- Как се подпомага днес ремонтът на Желязната църква? Антоанета Саръоглу обяснява:
"За пълното възстановяване на храма "Свети Стефан" в квартала "Фенер" на Истанбул са необходими много средства. За събирането им бе учредена фондация "Български православен храм "Свети Стефан" в Цариград", която обяви началото на дарителска кампания за цялостен ремонт на храма по проект на български и турски архитекти. Първите резултати вече са налице. На 2 октомври 2005 г. Вселенският патриарх Вартоломей извърши служба пред реставрирания иконостас. 40-те икони в храма са възстановени с помощта на частни дарители и кмета на Пловдив д-р Иван Чомаков."
- Антоанета Саръоглу разказва и за посещенията в храма:
"Идват групи от България. Най-посещавана е църквата по време на екскурзиите в края на седмицата. Имаме индивидуални гости, както и много посещения от страна на Българското консулство в Истанбул и от Посолството ни в Анкара. Гостите са много доволни и твърдят, че се зареждат положително, когато влизат в храма. На 2 април напр. ни посетиха дипломати от Русия, Италия, Германия и Финландия. В храма идват и много руски туристи. Никъде по света няма такава уникална, изцяло желязна църква. В църковния парк, който се опитваме да поддържаме добре, има гробове на митрополити.
Много обичам тази църква и ми се иска час по-скоро да бъде реставрирана и да добие първоначалния си вид. Давам обет пред себе си и пред Бога като вярващ християнин, че каквото добро мога да правя, правя го за църквата."
Източник: Нели Димитрова, "Желязната църква "Св. Стефан - Българският Йерусалим" < http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/istanbul/zheljaznata_tsarkva/index.htm , 27.01.2013>